Хубавото на света е, че постоянно се променя. Променят се нравите на хората, техният светоглед, играчките, с които си играят и начинът, по който си играят въобще. Вълнообразната промяна засяга всеки и всичко. Както са казали древните гърци – “Не можеш да се потопиш два пъти в една и съща река”. Така е! Всичко днес тече бързо, едно изтича, друго идва, но едно е сигурно, че и то ще изтече, изместено от друго.
Нека обърнем малко повече внимание на днешните играчки и начинът на игра. Всеизвестно е, че по – малките деца най – добре се сприятеляват посредством обща игра, тоест играейки. Повечето игри изискват даден атрибут, за да се играят – топка, въже, обръч, мини плейстеишйн, айфон, джобно пи си. Отива малко дете при друго малко дете и казва – “Искаш ли да си играем?”, “Разбира се, имаш ли топка?” – отговаря другото дете и съответно при положителен отговор осъщественото общуване, посредством играта и играчката, води до сприятеляване и още куп хубави неща. Ако погледнем същата ситуация, но в друг момент от човешкия живот, може би тя ще изглежда така: отивам при колежка от ФКНФ, която чака да си плати семестриалната такса – ‘Задравей!” – дружелюбно започвам аз – “Искаш ли да се играем?” – “Имаш ли Фейсбук?” – отговаря тя, ако не иска да ме отреже, разбира се. Съответно при положителен отговор отново започва игра, която води до сприятеляване и още куп хубави неща.
Разбира се, идеалистично погледнато нещата изглеждат така. Винаги се появява думата “обаче”, която променя всичко . Днес всички сме се наситили на фрапантни случаи, свързани с човешкото извращение и разрухата на всякакъв тип граници (тук примерите са излишни). Докато земята се върти ще има лоши хора – използвачи, лицемери, лъжци, педофили и всякакви вариации на сексуално изкривяване – това не е явление. Опасното е, че днес тези “лоши хора” по – лесно могат да стигнат до нас, искайки да си играем. Днес всички са предпазливи – от ограбване, от измама, от посегателство и така нататък. Ето защо колежката от ФКНФ би ми поискала Фейсбук – това се е превърнало в моя визитка, в мое досие дори. Там има мои снимки, снимки на мои приятели, коментари. Виждайки “досието ми” колежката ще избегне изтърканите и банални въпроси – бил ли си тук, бил ли си там, какво харесваш . . . и т.н. Освен това няма да й се налага да излиза с мен, за да разбере дали съм нейн тип или не – тя
Ако на улицата видим човек, който се разхожда с налепени по гърба снимки и всеки път, когато бъде заговорен той казва – “Казвам се Петкан. Ето вижте.” и се обръща с гръб, за да покаже свои снимки, ще ни се стори малко странно. Влиза преподавателят в аудиторията за първи път и вместо да попита всеки студент как се казваш?, какво обичаш да четеш?, какви са ти интересите?, зададе само един простичък въпрос – Имаш ли Фейсбук?
Такава е играта, която играем днес. Утре тя ще бъде друга. Такива са ни играчките – полезни интересни, улесняващи, ограничаващи въпросите, спестяващи време и пари. Изразът “играчка плачка” днес е вече остарял. Съвременното му звучене е “играчка, за да не стане плачка”. На пръв поглед всичко изглежда в наша полза – няма ощетени. Истината, за жалост, е друга – има ощетени. Ощетени са нашата човещина и вяра, нашето общуване. Днес, обаче, те не влизат в играта, защото на терена е резервата – Фейсбук.
